събота, 1 март 2014 г.

Добивът на Кортос

    Кортосът се използваше в обвивката на всичко като се започнеше от крайцери и се стигнеше до използването му при изработка на брони за войниците. И тъй като войната срещу Ситите се бе проточила във времето, нуждите на Републиката от кортос растяха. На всеки няколко седмици един републикански транспортен кораб акостираше на Апатрос. На следващия ден той щеше да напусне отново, с товарни отделения пълни с ценния минерал. Дотогава екипажа – офицерите, както и войниците – нямаше да имат нищо за правене, освен да чакат. От миналия си опит, Дес знаеше, че всеки път, когато Републиканските войници имаха няколко часа време за убиване, обичаха да играят карти. А там където хората играят карти, имаше пари за спечелване.
          Отпускайки се обратно на мястото си в задната част на спидера, Дес реши, че все пак може би не е съвсем готов скочи в леглото.
          До момента, в който транспортера спря в покрайнините на колонията, Дес вече тръпнеше в очакване. Той слезе от спидера и се отправи към към бараките с бавни крачки, борейки се със собственото си желание и импулс да се затича. Дори и сега, той си представяше, републиканските войници и техните кредити, седящи на игралните маси в единствената кръчма на колонията.
          Все пак, нямаше никакъв смисъл да спринтира натам. Беше късен следобед, слънцето току-що бе преминало зента и започваше спускането си отвъд хоризонта на север. По -голямата част от миньорите от нощна смяна все още бяха будни. Много от тях вече щяха да са в кръчмата, запълвайки времето си, докато дойдеше момента, да се отправят към мините за да започнат смените си. Дес беше наясно, че през следващите два часа щеше да е късметлия да намери място, да седне в кръчмата, да не говорим, намирането на празно такова на масите за пазаак или сабак. Междувременно, имаше няколко часа преди мъжете от дневната смяна да се качат на чакащите ги спидери, за да се отправаят обратно към домовете си; той щеше да пристигне в кръчмата дълго преди който и да е от тях.